дезорганизирал

Речник на българския език

1. дезорганизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезорганизирал е производна форма на дезорганизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезорганизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезорганизирал е производна форма на дезорганизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезорганизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезорганизирал е производна форма на дезорганизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезорганизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезорганизирал е производна форма на дезорганизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).