дезигнирал съм

Речник на българския език

1. дезигнирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал съм е производна форма на дезигнирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дезигнирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал съм е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дезигнирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал съм е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).