дезигнирал е

Речник на българския език

1. дезигнирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал е е производна форма на дезигнирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезигнирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезигнирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).