дезигнирало е

Речник на българския език

1. дезигнирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезигнирало е е производна форма на дезигнирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезигнирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезигнирало е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезигнирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезигнирало е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).