дезигнирала е

Речник на българския език

1. дезигнирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезигнирала е е производна форма на дезигнирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дезигнирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезигнирала е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дезигнирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезигнирала е е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).