дезигнирал

Речник на българския език

1. дезигнирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезигнирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезигнирал е производна форма на дезигнирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезигнирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезигнирал е производна форма на дезигнирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезигнирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезигнирал е производна форма на дезигнирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).