дезертирах

Речник на българския език

1. дезертирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дезертирах е производна форма на дезертирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дезертирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дезертирах е производна форма на дезертирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).