дезертирал

Речник на българския език

1. дезертирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезертирал е производна форма на дезертирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезертирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезертирал е производна форма на дезертирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезертирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезертирал е производна форма на дезертирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезертирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезертирал е производна форма на дезертирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).