дезактивирал

Речник на българския език

1. дезактивирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезактивирал е производна форма на дезактивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезактивирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезактивирал е производна форма на дезактивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезактивирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезактивирал е производна форма на дезактивирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезактивирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезактивирал е производна форма на дезактивирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).