дезакордирало е

Речник на българския език

1. дезакордирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезакордирало е е производна форма на дезакордирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезакордирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезакордирало е е производна форма на дезакордирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезакордирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезакордирало е е производна форма на дезакордирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).