дезакордирал

Речник на българския език

1. дезакордирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезакордирал е производна форма на дезакордирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезакордирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезакордирал е производна форма на дезакордирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезакордирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезакордирал е производна форма на дезакордирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезакордирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезакордирал е производна форма на дезакордирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).