деветте

Речник на българския език

1. деветте — м. р., мн. ч., членувано

деветте е производна форма на девет (м. р., мн. ч., членувано).

2. деветте — ж. р., мн. ч., членувано

деветте е производна форма на девет (ж. р., мн. ч., членувано).

3. деветте — ср. р., мн. ч., членувано

деветте е производна форма на девет (ср. р., мн. ч., членувано).