деветстотинте

Речник на българския език

1. деветстотинте — м. р., мн. ч., членувано

деветстотинте е производна форма на деветстотин (м. р., мн. ч., членувано).

2. деветстотинте — ж. р., мн. ч., членувано

деветстотинте е производна форма на деветстотин (ж. р., мн. ч., членувано).

3. деветстотинте — ср. р., мн. ч., членувано

деветстотинте е производна форма на деветстотин (ср. р., мн. ч., членувано).