деблокирало

Речник на българския език

1. деблокирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деблокирало е производна форма на деблокирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. деблокирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

деблокирало е производна форма на деблокирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. деблокирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

деблокирало е производна форма на деблокирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. деблокирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

деблокирало е производна форма на деблокирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).