дебеляло

Речник на българския език

1. дебеляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дебеляло е производна форма на дебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дебеляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дебеляло е производна форма на дебелея (мин. деят. св. прич. ср. р.).