дебелял

Речник на българския език

1. дебелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дебелял е производна форма на дебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дебелял — мин. деят. св. прич. м. р.

дебелял е производна форма на дебелея (мин. деят. св. прич. м. р.).