дебелели

Речник на българския език

1. дебелели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дебелели е производна форма на дебелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дебелели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дебелели е производна форма на дебелея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).