дебелеели

Речник на българския език

1. дебелеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дебелеели е производна форма на дебелея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дебелеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дебелеели е производна форма на дебелея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).