деактувал

Речник на българския език

1. деактувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деактувал е производна форма на деактувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. деактувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

деактувал е производна форма на деактувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. деактувал — мин. деят. св. прич. м. р.

деактувал е производна форма на деактувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. деактувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

деактувал е производна форма на деактувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).