двуличничил съм

Речник на българския език

1. двуличничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

двуличничил съм е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. двуличничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

двуличничил съм е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).