двуличничил си

Речник на българския език

1. двуличничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

двуличничил си е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. двуличничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

двуличничил си е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).