двуличничил е

Речник на българския език

1. двуличничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двуличничил е е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двуличничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двуличничил е е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).