двуличничило съм

Речник на българския език

1. двуличничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило съм е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. двуличничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило съм е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).