двуличничило си

Речник на българския език

1. двуличничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило си е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. двуличничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило си е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).