двуличничило е

Речник на българския език

1. двуличничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило е е производна форма на двуличнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. двуличничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило е е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).