двуличничило

Речник на българския език

1. двуличничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двуличничило е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. двуличничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

двуличничило е производна форма на двуличнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).