двуличничил

Речник на българския език

1. двуличничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двуличничил е производна форма на двуличнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двуличничил — мин. деят. св. прич. м. р.

двуличничил е производна форма на двуличнича (мин. деят. св. прич. м. р.).