двуличничел съм

Речник на българския език

1. двуличничел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

двуличничел съм е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).