двуличничело съм

Речник на българския език

1. двуличничело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двуличничело съм е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).