двуличничело е

Речник на българския език

1. двуличничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двуличничело е е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).