двуличничело

Речник на българския език

1. двуличничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двуличничело е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. двуличничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

двуличничело е производна форма на двуличнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).