двуличничели

Речник на българския език

1. двуличничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

двуличничели е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. двуличничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

двуличничели е производна форма на двуличнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).