двуличничела

Речник на българския език

1. двуличничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двуличничела е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. двуличничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

двуличничела е производна форма на двуличнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).