двуличничел

Речник на българския език

1. двуличничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двуличничел е производна форма на двуличнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двуличничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

двуличничел е производна форма на двуличнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).