двоумяло е

Речник на българския език

1. двоумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двоумяло е е производна форма на двоумя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).