двоумял

Речник на българския език

1. двоумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двоумял е производна форма на двоумя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двоумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

двоумял е производна форма на двоумя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).