двоумил е

Речник на българския език

1. двоумил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двоумил е е производна форма на двоумя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. двоумил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

двоумил е е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).