двоумило съм

Речник на българския език

1. двоумило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двоумило съм е производна форма на двоумя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. двоумило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двоумило съм е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).