двоумило

Речник на българския език

1. двоумило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двоумило е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. двоумило — мин. деят. св. прич. ср. р.

двоумило е производна форма на двоумя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).