двоумила съм

Речник на българския език

1. двоумила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

двоумила съм е производна форма на двоумя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. двоумила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

двоумила съм е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).