двоумила е

Речник на българския език

1. двоумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двоумила е е производна форма на двоумя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. двоумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двоумила е е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).