двоумила

Речник на българския език

1. двоумила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

двоумила е производна форма на двоумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. двоумила — мин. деят. св. прич. ж. р.

двоумила е производна форма на двоумя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).