двоуми

Речник на българския език

1. двоуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

двоуми е производна форма на двоумя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. двоуми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

двоуми е производна форма на двоумя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. двоуми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

двоуми е производна форма на двоумя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. двоуми — повелително наклонение, ед. ч.

двоуми е производна форма на двоумя се (повелително наклонение, ед. ч.).