двоило съм

Речник на българския език

1. двоило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двоило съм е производна форма на двоя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. двоило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

двоило съм е производна форма на двоя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).