двоило е

Речник на българския език

1. двоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двоило е е производна форма на двоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. двоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

двоило е е производна форма на двоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).