движило

Речник на българския език

1. движило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

движило е производна форма на движа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. движило — мин. деят. св. прич. ср. р.

движило е производна форма на движа (мин. деят. св. прич. ср. р.).