движил

Речник на българския език

1. движил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

движил е производна форма на движа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. движил — мин. деят. св. прич. м. р.

движил е производна форма на движа (мин. деят. св. прич. м. р.).