датирахте

Речник на българския език

1. датирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

датирахте е производна форма на датирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. датирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

датирахте е производна форма на датирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).