датирах

Речник на българския език

1. датирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

датирах е производна форма на датирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. датирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

датирах е производна форма на датирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).