датира

Речник на българския език

1. датира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

датира е производна форма на датирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. датира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

датира е производна форма на датирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. датира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

датира е производна форма на датирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).